Диагностика на остеопороза

Определяне на риска за остеопороза

Остеопорозата е хронично заболяване, което води до губене на костна маса и увеличаване на риска от костни фрактури. Предварителното определение на риска за остеопороза е от изключителна важност за предотвратяване и управление на това заболяване. Степента на костна плътност и факторите за риск са ключови показатели, които трябва да бъдат взети под внимание при диагностика.

1.1. Костна денситометрия (DXA)

Костна денситометрията, известна също като DXA (Dual-Energy X-ray Absorptiometry), е най-широко използваната методика за измерване на костната плътност. Това е бърз и неинвазивен тест, който използва две различни енергийни нива на рентгеновите лъчи, за да измери минералното съдържание на костите. Резултатите от DXA се представят като T-стойности, които сравняват костната плътност на пациента със средната плътност при млади здрави възрастни. Този тест помага на лекарите да определят степента на остеопоротичната костна загуба и риска от костни фрактури.

1.2. Клинични фактори за риск

Допълнителният аспект на диагностика на остеопороза включва оценка на клинични фактори за риск. Тук лекарите ще оценят редица фактори, които могат да увеличат вероятността за развитие на остеопороза, като например: възраст, пол, семейна история на костни фрактури, тегло, ниво на физическа активност, консумация на алкохол и тютюн, наличие на други медицински състояния и лекарства.

Диагностични изследвания за прецизна оценка на остеопорозата

За да се осигури прецизна диагностика на остеопороза и да се определи подходящият подход към лечението, могат да бъдат използвани и други диагностични изследвания. Те допълват информацията, получена от костна денситометрията и оценката на факторите за риск.

2.1. Лабораторни тестове

Лабораторните тестове могат да бъдат използвани за измерване на някои биохимични маркери на костния обмен. Например, изследванията на кръвта за мерене на нивата на калций, фосфати, витамин D и хормоните, свързани с костния метаболизъм, като паратиреоиден хормон (PTH) и калцитонин, могат да предоставят допълнителна информация за здравето на костите.

2.2. Рентгенови изображения

Макар че DXA е най-чувствителният метод за измерване на костна плътност, рентгеновите изображения могат да се използват за проследяване на промените в костите и оценка на състоянието на костния масив. Въпреки че тази техника не е толкова чувствителна като DXA, тя може да бъде полезна за установяване на фрактури и за оценка на напредъка на болестта при пациенти със значително влошаване на костната плътност.

Частна линейка / Посещение от лекар на ваш адрес / Посещение ортопед / Посещение на невролог

Добър ортопед София / Добър невролог София / Добър Кардиолог София / Добър ревматолог София / Остеопороза